МОЖЕТЕ ДА...

Понеделник              10.00 - 17.00 ч.

Вторник                      10.00 - 17.00 ч.

Сряда                          10.00 - 17.00 ч.

Четвъртък                 13.00 - 17.00 ч.

Петък                          10.00 - 17.00 ч.

Събота и Неделя       Почивни дни

Входен билет                            1 лв.

Входен билет

/ученици и пенсионери/    0.80 лв.

Беседа                                        3 лв.

Български език             

Английски език            

Баща - Рачо Тодор Казанджията. Роден в Трявна към 1800 г. Родът му е от Якоруда. Оженва се през 1821 г.

Майка - Донка Дечов Бацовлу - Бюлбюлюолар. Родена във Вишовград. Умира малко след раждането на Петко Славейков на 17 януари 1828 г.

Мащеха -Тодора Йотов. Родена в с. Зенгините, Еленско. Омъжва се за Рачо Казанджията през април 1828 г. и отглежда Петко Славейков.

17 ноември 1827 г., събота (ст.стил) - ражда се Петко Рачов, впос­ледствие - Славейков.

1832-1843 г. Петко Славейков петгодишен тръгва на училище. Първо в Търново, после в Трявна и отново в Търново. Учи за кратко в гръцко и турско училище.

1840 г. В Търново пристига Неофит Бозвели. Той раздвижва населението в борба против гръцкия владика. Негов най-млад пос­ледовател става Петко Славейков.

1842 г. Петко Славейков взима решение да се замонаши и из­бягва за тази цел в Присовския манастир. Крайната му цел е Света гора. Баща му го намира и връща. Донася му „История славяно-болгарская" на Паисий Хилендарски. Тази книга е същес­твена за ориентацията му. Както се казва самият Славей­ков - тя развяла „калугерската мъгла" от главата му и той започва да мисли не как да спаси душата си, а как да спаси народа си.

1842 г., есента. Иска да продължи образованието си в Свищов при Христаки Павлович и Емануил Васкидович. Поради липса на средства престоят е кратък.

1843 г., лятото. Започва да учителства. Отначало на частни начала, после - в училището в Долна махала. Принуден е да напусне, заради написаната сатира срещу гръцките владици „Прославило се Търново".

1844-1845 г. Опитва да се установи като учител в Килифарево, Церова кория, Бяла, Пиперково, Свищов, Михалци и др., но нався­къде бива прогонен от владиката Неофит.

1845-1846 г. Работи в казанджийницата на баща си.

1846-1848 г. Учител в Ловеч.

1848 г., лятото. Учител в Плевен, Враца и Берковица

1848 г., есента. Прави опит да продължи образованието си при Н. Михайловски в Елена.

1849-1853 г. Учител в Трявна. На 25 януари 1849 г. се оженва за Иринка Иванчева Райкова. Написва, съставя и издава „Смесна китка" / 1852/, „Басненик"/1852/ и „Песнопойка"/1852/.

1853-1854 г. Работи като секретар на плевенския владика Доротей.

1854 г., лятото. Първото му отиване в Цариград. Запознава се с Александър Екзарх, Иларион Макариополски и други български дейци. По идея на Ж. Бланки започва работа по пълен етнографски речник на земите, населени с българи.

1856 г., пролетта - лятото. Взима дейно участие в подготовката на Дядо-Николовото въстание, завършило с неуспех.

1856 г., краят -1857 г., юли. Отново отива в Цариград. Упълномо­щен представител на Търновска епархия; действа за успешното отстраняването на Неофит Търновски.

1858-1864 г. Учител в Търново, Ески Джумая /Търговище/ и Вар­на. Запознава се с американския мисионер д-р Лонг, който му пред­лага да преведе Новия завет за Библейското общество в Цариград. В Ески Джумая започва да публикува първия хумористичен българс­ки вестник - „Гайда".

1861 г. Склонява Йосиф Соколски, ръкоположен за глава на българската католическа църква, да се откаже от дейността си, с което прекратява опасността от разединение на народните сили в стремежа им за извоюване на самостоятелна българска църква.

1864-1874 г. Живее и работи в Цариград. Превежда, издава вестници и списа­ния, написва много книги, които печати в своята пе­чатница - „Македония". Превръща се в един от най-изтъкнатите политически дейци, водач на „партията на младите".

1866-1867 г. Води упорита борба срещу проекта на Митхад паша, велик везир, за сливане на българските училища с турските - на практика асимилиране на младото българско образование.

1872 г., 6 януари Петко Славейков е един от главните организатори на т. нар. Богоявленска акция - внушителна манифестация на бъл­гарската колония в Цариград в защита на българските владици, дръзнали да се опълчат срещу Гръцката патриаршия.

1872 г., януари- февруари Правителството спира в. „Македония"; Пет­ко Славейков е арестуван. Обвиненията в бунтовна дейност предвещават трагичен край. Намесата на чужди дипломатически представители му спасяват живота.

1874 г., януари Противодейства на католическата пропаганда в Македония като пълномощник на Българската екзархия.

1874-1875 г. Открива гимназия в Одрин, за да подкрепи българс­ките там. Останал сам в трудната борба, принуден е да разпусне учениците си.

1875-1877 г. Учител в Стара Загора. След Априлското въстание подпомага чуждестранните комисии, дошли да установят турски­те зверства; чрез Българската екзархия организира помощна ак­ция за пострадалите. За дейността си е арестуван през юли 1876 г.

1877 г., 11 юли. Посреща руските войски в Стара Загора. В след­ващата седмица работи като председател на градския съвег. Гри­жи се за продоволствието, урежда болница, настанява бежанците, урежда разузнавателна служба и градска милиция. Организира отбраната на града.

1877 г., лятото. Подпомага руските войски в освободителната им мисия - участва в разузнавателни операции, в администриране­то на освободени населени места.

1877 г., ноември – декември. Превежда отряда на ген. М.Д. Скобелев през Химитлийския проход; участник в разгрома на турската ар­мия при Шипка-Шейново.

1879 г., февруари - 16 април. Назначен е от княз Дондуков-Корсаков за народен представител в Учредителното събрание. Активно учас­тва в изработването и приемането на първата българска конститу­ция. 112 са неговите речи по важни политически въпроси.

1879 г., 15 август. Петко Славейков е уволнен като председател на губернския съвет, заради опозиционните му настроения: отказва да подпише верноподаническа декларация и свиква голям протес­тен митинг. Публикува открито писмо, в което казва: „Син съм на България по-напред, а после чиновник на правителството!"

1878 г., есента. Установява се в София, където пренася редак­цията на в. „Целокупна България" - орган на либералната партия. Избран с огромно мнозинство за народен представител в Първото
обикновено народно събрание.

1880 г., март. Избран с огромно мнозинство за народен предс­тавител във Второто обикновено народно събрание. Става предсе­дател на Народното събрание. Разпорежда се да бъдат запазени
архивите на Учредителното събрание.

1880 г. декември. Става министър на просветата в правителството на Петко Каравелов. Написва „Инструкция по училищното дело".

1881 г., началото. Става министър на вътрешните работи. Из­дава редица окръжни заповеди относно пазенето на руските па­метници, хуманното отношение към затворниците, ограничение на продажбата на барут и други взривни вещества; закрива 16 зат­вора като излишни.

1881 г. Арестуван и интерниран в Трявна. Забранява му се да упражня­ва професията си.

1881-1883 г. Политически емигрант в Пловдив, Източна Руме­лия. Учителства в мъжката гимназия.

1883 г., краят. Връща се в София и започва да издава в. „Тър­новска конституция".

1884, юни - 1885, януари. Става за втори път министър на вътреш­ните работи. Първата му работа е да отмени съществуващия през „периода на пълномощията" закон за забрана на митингите и съб­ранията.

1885 г., 19 януари. Изпраща писмо до Народното събрание, в което подава оставката си, тъй като не може да работи за България така, както би искал, поради влошено здраве и напреднала възраст. И досега фактът е единствен в българската история.

1885 г., есента.Заминава за Пловдив, за да подкрепи Съедине­нието. Назначен е, заедно с д-р Странски и Й. Груев за временни управители на областта.

1885 г., есента. При избухналата Сръбско-българска война за­минава на фронта като представител на Червения кръст.

1887-1894 г. Понася огромни преследвания, домашни арести и тормоз при режима на Стамболов.

1895 г., 1 юли, 11 ч. Умира в дома си, който се е намирал на пл. „Кафене баши" /"Славейков"/. Впоследствие тази къща е продаде­на и разрушена от общината, въпреки искането на делегация от интелектуалци да бъде запазена за музей.