Музей Славейкови

1866 г. 27 април, четвъртък. В Трявна, в семейството на Петко Рачов Славейков - поет, вестникар, народен водач, се ражда осмото дете, наречено Пенчо. Братя и сестри: Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо, Пенка

1875-1876 г. В Трявна завършва II клас. Учи се лошо, пати много от бастуна на даскал Д. Витанов. Рови из книгите и ръкописите на баща си, най-добре от съучениците си разбира френски.

1877 г. Цялото семейство се премества в Стара Загора, където П. Р. Славейков е поканен за учител.

1877 г., юни 11-годишният Пенчо се опитва да спаси книжовните съкровища на баща си, които изгарят при опожаряването на града.

1877 г., август П. Р. Славейков прибира семейството си в Търново, където открива писалище за прошенописания в долния етаж на един затънтен хан. Заедно със сина си Рачо участва в шипченските боеве.

1878 г. Семейството отива в Сливен, където П. Р. Славейков е "чиновник за особени поръчения" при местния губернатор. Пенчо постъпва отново в I клас. 17 октомври

1878 г. Умира брат му Райко.

1879 г. Семейството заминава за Търново, където П. Р. Славейков е народен представител във Великото народно събрание. Пенчо учи в училището при църквата "Света Богородица" продава бащините си вестници "Остен" и "Целокупна България" из търновските улици

1880 г., юли. Домочадието на дядо Славейков се пренася в София, купуват стара турска къща на пл. "Кафене баши". Пенчо постъпва в 1 клас на гимназията "Денкоглу".

1881 г. След преврата на княз Александър Батенберг, П. Р. Славейков емигрира със семейството си в Пловдив. Пенчо учи в ІІІ гимназиален клас.

1883 г. Най-щастливото време за Славейковото семейство, летуват в с. Белащица. Пенчо учи в V клас на Пловдивската гимназия, става инициатор на ученически бунт. Придружава баща си в обиколките из Родопите, записва народни песни, приказки и легенди.

1884г., януари. Повратна година в живота на Пенчо Славейков. След замръзване на пързалката на Марица остава почти жив труп: не може да ходи, да говори и да пише, не завършва средното си образование.

1884 г., май Семейството се връща в София. Пенчо е прикован на легло. Изчита бащината си библиотека, постоянно иска да му доставят нови книги.

1885 г. Изучава българския фолклор. Запознава се с руските класици. Първи литературни опити, първа любов с братовчедка му Нина Маркова- Вълнарова. Сближава се с Алеко Константинов.
1886 г. Заминава за Виена с баща си да се лекува. Подготвя "Българска антология", останала в ръкопис. Публикува първата си статия за Христо Ботев в хърватско списание.

1888 г. Излиза първата му стихосбирка "Момини сълзи", посветена на Нина Маркова- Вълнарова. По късно Пенчо Славейков издирва екземплярите и ги изгаря.

1888 г., юни Гостува на брат си Христо във Варна, пише пътепис "Из България", води дневник. Другарува с Алеко Константинов, правят съвместни, преводи, сътрудничи активно на "Библиотека Свети Климент".

1889 г., март. Запознава се с Иван Вазов. Превежда от руски и английски, пише социална лирика, продължава да сътрудничи на "Библиотека Свети Климент".

1890 г. Сътрудничи на Вазовото списание "Денница", превежда от френски и руски език. В библиотека Свети Климент" излиза "Луд гидия".

1890 г., 26 май Заминава за Париж за да се лекува при д-р Шарко.

1891 г. Продължава да сътрудничи, на "Денница". Подготвя ръкопис "Антология на българската поезия"; превежда 20-томно издание на "Руска библиотека" и антология на руската литература "Звездите на руското небе".

1892 г. Създава нравствено философските си поеми: "Сis Moll", "Сърце на сърцата “, “Присъда над Фрина", "Успокоений", поместени в сп. 'Мисъл". Пак там, излизат още: "Маг Супа , "Чумави", "Коледари", "Крез на кладата", "Етър са повръща назад' очеркът “През Клисура”

1892 г., 4 ноември Със застъпничеството на проф. Иван Шишманов се записва в Историко-философския факултет на Лайпцигския Университет
1893 г. Слуша лекции при световните знаменитости проф. Вилхелм Вунд, Йоханес Фолкелт, Ернст Елстнер. Изучава немските философи от Фихте до Ннцше. Избран е за председател на българската секция на Славянското академично дружество, посещава концерти и изложби. В “Мисъл” се появяват: “Балтасар”, ”Радоил”, ”Орисия”, цикъла “Шарки”.

1894 г. Преживява втора несподелена любов с Гертруда Опсхюле. Задълбочава се в творчеството на Гьоте и Хайне, Шопенхауер и Ницше; запознава се със скандинавските литератури. Чете Ибсен, Брандес, Якобсен и Киркегор. Изписва много книги за личната си библиотека. Сътрудничи на “Българска сбирка” и “Мисъл”. Публикува “Планински сонети”, “Коняр”, “Цар Самуил”, цикълът “Момини сълзи”

Умира любимата му сестра Пенка.

1895 г. В "Мисъл" излизат: "Микел Анджело", "Неразделни", "Нощем".

1895 г., 1 юли .Умира баща му Петко Рачов Славейков.

1896 г. Излиза "Епически песни" Книга първа. /Пловдив/

1897 г. Сътрудничи на "Българска сбирка", сп. "Знаме", "Мисъл”. В "Българска сбирка" публикува "Кървава песен" - пролог, Песен първа, цикъла “Момини сълзи".

1897 г., 11 март. Убит е Алеко Константинов. В "Мисъл" излизат: "Алеко Константинову", "Сянката на свръхчовека", статията "Заратустра".

1898 г. Лекува се в Берлин, задълбочава се връзката му с Георг Адам.

1898 г., 2 август. Получава свидетелство, че е завършил Лайпцигския университет. Завръща се в България. Излиза "Блянове", Епически песни. Книга втора. /Пловдив/

1899 г., 5 февруари. Назначен е за волнонаемен учител в Първа софийска мъжка гимназия, командирован в Народна библиотека.

Оформя се естетическата програма на кръга "Мисъл" с културен идеолог и водач П. П. Славейков. Става литературен кръстник на поета Пейо Крачолов, когото нарича Яворов.

В “Мисъл” е отпечатан поетичен цикъл "Самотен", четири статии за Пушкин, статии и

Води шумни полемики с Антон Страшимиров в сп. "Праг", "Мисъл" и "Пряпорец".

1900 г. Лекува се в Кюстендил летува в Костенец. Предприема пътувания из северна и южна

Българи, събира спомени и сведения за П. Р. Славейков. Сътрудничи на "Пряпорец", "Мисъл" и "Демократически календар".

1901 г., 28 март. Повишен е от редови библиотекар в поддиректор на Народна библиотека. В “Мисъл" излиза Песен трета на "Кървава песен", очерк за Алеко и стихотворен цикъл “Песни”, включен по-късно в "Сън за щастие".

Отпечатани са избраните съчинения на П. Р. Славейков и Алеко Константинов, с предговори от П. П. Славейков. Разрив с Кирил Христов.

1902 г. Излиза луксозно издание на "Епически песни" в 13 екземпляра.

Публикува програмната си статия "Поети" - в. "Пряпорец"; В "Мисъл" излизат "Характеристики на немски поети". Редактира "Библиографически бюлетин" и "Опис на български периодични издания" в Народна библиотека.

1903 г., януари. Умира Петко Каравелов. Започва връзката му с Мара Белчева, която поставя началото на най-плодоносния и зрял етап в творчеството на П. П. Славейков.

В "Мисъл" излиза баладата "Поет", "Харамии-3", статия за Ницше.

1904 г. Пише предговора към II издание на "Стихотворения" от П. К. Яворов, "Псалом на поета"-/в писмо до Мара Белчева/, в "Мисъл" излиза студията "Българска народна песен".

1905 г., март-юли. Пенчо Славейков е в отпуск по болест, лекува се в Париж, ежедневно кореспондира с Мара Белчева. Шумна полемика с Кирил Христов, обвинил го в плагиатство. В "Мисъл" е отпечатан цикълът "Сън за щастие"; излиза предговорът му към "Избрани съчинения" на Христо Белчев.

1906 г. Излиза стихосбирката "Сън за щастие" /Тутракан/.

1906 г., май. Запознава се в София с Алфред Йенсен, дошъл да получи разрешение да превежда Кървава песен". Изнася сказки за българската поезия, за които е атакуван яростно от Иван Вазов.

1907 г. Води интензивен духовен живот - устройват литературни четения у Мара Белчева, чайове у д-р Кръстев. Излиза луксозно издание на “Епически песни”. Работи с Мара Белчева върху превода на "Тъй рече Заратустра”. Публикува в "Мисъл": “Химн за смъртта на свръхчовека" и статиите "Език и култура", "Хайне в България".

1908 г., 29 март Встъпва в длъжност управител на Народния театър,

1908 г., юни. Командирован от министър Никола Мушанов в Загреб, Виена, Дрезден, Берлин, Хамбург, Ваймар, Франкфурт, Мюнхен, Кьолн, Москва, Петербург - "да изучи интендатурата на чуждестранните театри”

1908 г., август. Разболява се и прекъсва командировката.

1908 г. , септември. След Младотурската революция и обявяването на "хуриета", заминава с Народния театър па турне в Одрин, Солун, Боден, Битоля, Прилеп и Вепес, Представленията на трупата се посрещат като българска културна манифестация в Македония.

Конфликт с министър Мушанов по повод нанасянето на Българска оперна дружба в Народния театър.

1909 г., 10 февруари. Пенчо Славейков е уволнен от Народния театър и назначен за директор на Народната библиотека.

1909 г., 20 април - 3 юни. Заминава с проф. В. Златарски за Москва, като представител на България за тържествата по откриване паметника на Гогол. Посещават Петербург н Кирков, откъдето прибират архива и ковчега с останките на проф. Марин Дринов.

Летува с Мора Велчева на Земенския манастир. Прави първата основна ревизия на фонда на Народна библиотека - наличността е 51 000 тома. Работи върху "Кървава песен” и "Немски поети”.

1909 г., 16 ноември В “Славянска беседа" изнася сказка 'Националният театър", остро критикувана от Иван Вазов и Йордан Маринополски.

1910 г. П. П. Славейков и Мара Белчева, Боян Пенев и Дора Габе, д-р Кръстеви, д-р П. Михов и Стоян Михайловски се събират на "Бетовенови вечери" у пианистката Маргарита Стойчева-Лабрам.

Излиза антологията - мистификация “На Острова на блаженните". Отпечатан е сборника "Мисъл" т. I; в сп. "Мисъл" с публикувана програмната статия 'Национален театър' и “Отворено писмо до г.г. славянските делегати на събора на г. Бобчев"; "Кървава песен", Песен четвърта н пета.

1911 г., 1 март Заминава заедно с Мара Белчева на двумесечна командировка през Цариград, Атина. Корфу, Дубровник и Палермо за Берлин, Марбург. Щутгарт. Сент Гален - да се запознае с библиотечното дело и да издири ръкописи, свързани с българската история.

1911 г., 27 април. Завръща се от Рим в България без Мара Белчева, по нареждане на министър С. С Бобчев "да бъде произведена грижлива ревизия" от Ст. Аргиров в Народна библиотека. Усилено работи върху "Кървава песен"; излиза преводната му антология "Немски поети". Избран е за почетен член на московското “Общество на любителите на руската словесност". Ежедневно кореспондира с Мара Белчева.

1911 г., 18 юли Със заповед на С. С Бобчев е уволнен от длъжността директор на Народната библиотека н е назначен за уредник на Училищния музеи на IV етаж на Министерство на просвещението.

1911 г., 24 август. Дълбоко огорчен, напуска България завинаги. Установява се в Рим, ул. "Буонкомпани" 79. Работи денонощно над "Кървава песен”, дава последни наставления на д-р Кръстев по отпечатването й. Работи с Мара Белчева по превода на “Заратустра”; учи италиански, посещава музеи и галерии; става център на българската емиграция в кафене “Аранис''

1912 г., 30 януари. Алфред Йенсен предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература за 1912 г.

1912 г., март. Подготвя се честване и юбилеен сборник по случай 30-годишната литературна дейност на Пенчо Славейков.

1912 г., април. Заедно с Мара Белчева н други българи получава аудиенция при папата след 21 май. Заминават за Флоренция.

1912 г., 5 юни. Пристигат в курортното селище Брунате, над езерото Комо и отсядат в хотел “Белависта”.

1912 г., 10 юни. Състоянието на Пенчо Славейков силно се влошава, парализира се.

1912 г., 11 юни. /28 май, стар стил./, четвъртък. 8 ч. вечерта Пенчо Славейков умира на 46 години. Последната му дума е “Светлина...”.
Погребват го в селското гробище.

1921 г. Костите на Пенчо Славейков са пренесени в България.